До какво води дълготрайната употреба на кортикостероиди?

Преди всичко трябва да се отбележи, че употребата на кортикостероиди трябва да бъде съгласувана със специалист и освен това зависи изцяло от индивидуалните особености на организма и патологичното състояние, в което се намира той. А дълготрайната им перорална употреба с цел постигане на търсения терапевтичен ефект неминуемо може да доведе до сериозни нежелани реакции.
Едни от най-честите странични ефекти са свързани с промяна в метаболизма на индивидите. Нарушава се липидната обмяна, като настъпва преразпределение на мастната тъкан - тя се концентрира в областта на корема и около вътрешните органи, лицето и надключичните области, докато в крайниците се наблюдава редуциране на тъканта. От друга страна, стимулирайки разграждането на белтъци се повишава синтезът на глюкоза, което води до миопатия с прогресивна мускулна слабост, като е възможно и да се достигне до остеопороза, вследствие загуба на колаген и нарушение в калциевата обмяна.
Повишената минералкортикоидна активност, вследствие задържането на вода и натрий, може да доведе до повишено кръвно налягане. А имуносупресивното действие на кортикостероидите предполага и висока чувствителност към инфекциозни агенти като бактерии, вируси и гъбички.
Специалисти твърдят, че продължителната терапия с кортикостероиди може да доведе и до някои вторични нарушения, като раздразнение на стомаха, язва, смущение в месечния цикъл, косопад, замайване, главоболие и конвулсии. Приемани продължително време с различни мазила, тези хормони могат да причинят и окосмяване.
Много важно е да се отбележи, че кортикостероидите са медикаменти, с които не бива да се прекалява. Освен това третирането с тези хормони не трябва да се прекъсва изведнъж. Трябва да се спазва стриктно срокът и дозите, защото дозата е с определен лечебен ефект. А специалисти твърдят, че при използването на кортикостероиди се наблюдава понижение в отделянето на хормони от надбъбречните жлези. Което означава, че постепенното намаляване на дозата ще позволи на жлезите да възвърнат своята нормална секреция.
Подобно на системните кортикостероиди, локалните средства имат потенциални странични действия – атрофични промени на мястото на приложение, повишена чупливост на съдовете, пурпура, стрии, телеангиектазии, улцерации. Локалните стероиди увеличават риска за инфекции и влошават съпътстващите кожни инфекции, могат да забавят зарастването на рани, водят до диспигментация, хирзутизъм, фотосенсибилизация.
Използването на кортикостероиди, както и на всички по-сериозни медикаменти, е необходимо да става със задължителна консултация със специалист в областта, защото няма съмнение, че проявата на самоинициатива с последващо самолечение би била абсолютно неуместна и с нежелани последствия.

Специфични клинични препоръки
- псориазис, витилиго, lichen sclerosus, атопичен дерматит, екземи, остър лъчев дерматит могат да се лекуват с локални стероиди
- продължителността на терапията с високо ефективни локални стероиди не трябва да бъде повече от три седмици
- за да се избегнат нежеланите действия, продължителната употреба на ниско ефективни стероиди не трябва да бъде повече от три месеца
- за да се понижи рискът за инфекции, трябва да се избягва комбинирането на локални стероиди и антимикотични средства